Фризьор съм от 2018г. Живея и работя в китното крайдунавско градче Лом. Никога не съм си мечтала да съм фризьор, но като дете винаги съм гледала с удоволствие дядо ми, който беше бръснар и фризьор. Не зная предава ли се по наследство, но тази професия се превърна призвание за мен!
Първият си професионален курс за фризьор изкарах едва на 20 години. На тези години бях, като останалите 20 годишни, не исках да ходя на университет – признавам си. Мечтата ми беше да бъда независима и да работя за себе си, но бях твърде далеч от тази цел. Първата изява като фризьор беше на бала на моят брат, а именно направих първата си официална прическа на неговата дама. До този момент не бях практикувала, боядисвала съм себе си и съседките в блока и това беше всичко. Но след като направих прическата на момичето, тя се хареса много, а аз придобих малко увереност и мотивация за да продължа напред..
В началото бях много плаха, притеснявах се да не объркам нещо, какво ще кажат хората, ще се котирам ли на “пазара”, ще има ли изобщо жени, които да искат да са ми клиентки. Въпреки тези страхове аз започнах да работя от вкъщи, като първите бои и уреди закупих с малка парична сума, която бях заделила през годините. Все още да имам собствен салон беше “Мисията Невъзможна”.
Първата ми клиентка беше моя приятелка фризьорка, която имаше нужда от боя. Това бяха първите ми изкарани пари с четка, сешоар и двете ми ръце. С времето всички изкарани пари от работа, заделях и инвестирах в нови бои и материали, които ми бяха нужни да продължавам да работя. Както всяко начало и това беше трудно, често имах по-една клиентка на седмица и то всички ми бяха приятелки. Но няколко месеца по-късно имах по едно момиче на ден а понякога дори по 2 и 3. По онова време дъщеря ми беше много малка, работех у дома и то само в следобедните часове. Бяха времена в които боядисвам момичета, а в същото време от кухнята се носеше ухание на прясно изпечена вкусотия!
Лятото на 2018 година успях да наема първото си помещение. Наех го, но нямах смелост да се преместя да работя там, неувереността ми беше най-големият ми враг. Плащах за помещението цели 6 месеца без да го използвам, само защото нямах смелост да изляза от зоната си на комфорт.
Колкото повече работа имах, толкова повече материали, мебели и уреди за салона купувах, нищо че все още нямах смелост да се преместя. На 20-ти октомври 2018 година беше откриването на първият ми салон – новото работно място. Вече имах редовни и доволни клиентки и това ми даде смелост да изляза на пазара и да започна истинска кариера. Не искам да звуча високомерно, но работата наистина ми се отдаваше и клиентите ми ставаха все повече и повече. Винаги съм обичала професията си и своите клиентки, които приемам, като мои приятелки. Приемам присърце абсолютно всяка една от тях. Сбъднах своята мечта, станах самостоятелна и независима, моята професия стана моят живот!
Ако трябва да съм честна с Вас, не съм човек, който обича промените. Отново бях свикнала да живея и работя в зоната си на комфорт. През лятото на 2021 година, колежката с която работихме заедно в салона изненадващо се изнесе и останах напълно сама. Притесненията отново се върнаха и за пореден път се усъмних в себе си и в това дали ще успея да се справя сама. За щастие с усилена работа и фокусирана изцяло върху целите и амбициите си, успях да продължа напред. През Април 2022 година за пръв път имах смелостта да участвам в конкурс и изненадващо успях да спечеля 2-ро място. Това признание ме мотивира още повече да продължа напред и да изкачвам нови върхове!
Същата година в салона ми дойде едно изключително лъчезарно и талантливо момиче – гримьорка. Тя ми помагаше, когато имаше големи поводи, като сватби и балове. А няколко месеца по-късно, моята дългогодишна приятелка Алекс – маникюристка, се присъедини към мен и моето салонче. Семейството ни порасна а салона не беше голям и започна да ни става тясно, за това се наложи да изляза отново от зоната си на комфорт и да сменим старото работно място с ново и по-голямо. Решението беше изключително трудно. Въпреки малкото и старо помещение, то ми беше на сърце. Стените му бяха чували и смях и тъга, то ми беше станало, като втори дом.
Не след дълго, съвсем случайно с моята приятелка и колежка Алекс попаднахме на страхотно, напълно ремонтирано помещение в близост до стария ни салон. В края на 2022 година, наехме помещението и се преместихме. Решението не беше лесно, но беше най-доброто за нас!
Останала част от историята.. тепърва предстои!
Начало
Аксесоари за коса
Масажни четки за скалп
Ленти за къдрене на коса
Аксесоари за фризьори
Силиконови ролки за коса
Щипки за коса
Ленти за коса
Четки за коса
Блог
Контакти